lamiata. blog. bg :: БЯЛО И ЧЕРНО ПОСВЕЩЕНИЕ НА БИРДЖАН

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

pinetwork
bruceclark
realitycheck
zauspehi
plamendeyanski
jasgo77bl
bobby777
xinfenkoud23
dfileva
maryaveli

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. mt46
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. varg1
9. apollon
10. getmans1
11. iw69
12. rosiela
13. sekirata
14. avangardi

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. lamb
7. bojil
8. emocionalnost
9. avangardi
10. ka4ak

Годишна класация

Най-активни

1. jelliana
2. radostinalassa
3. penata555
4. varg1
5. marana69
6. dokito
7. siainia
8. notfun
9. lamb
10. kvg55

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.09.2010 04:17 - БЯЛО И ЧЕРНО ПОСВЕЩЕНИЕ НА БИРДЖАН

Автор: lamiata Категория: Поезия

Прочетен: 2159 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 26.09.2010 21:41

БЯЛО И ЧЕРНО ПОСВЕЩЕНИЕ НА БИРДЖАН НА БОБ, С ПРИЯТЕЛСТВО ДО ГРОБ!* Запей ми, Бирджане, джигер да помръдне, вкостенурчен в африканската суша; окото, соленичка капка да смъдне, като сърцето стопено на Нуша. С ноти бели и черни здравата пляскай по старата моя кънтяща хралупа, просмукана с вино и купени ласки на гърли от рахат-локум по-засукани. Животът е тъпан докрай недоиздумкан, има прах още от него да пада и пъпове има – къносани с пълнолуние, пълни с мед и горчива наслада. Виж как слънцето тихичко лиже твоята къдрава, моята остра коса; пей ми, Бирджане, леко примижал, с трап на бузата, на езика с оса. И пий светлина от гръдта на Антония в антракта до другата песен, а аз ще те чакам, склещен в агония с някоя кафърка прелестна. Пей, да подлитнем над Дунава мътен и над кориите на Дели Ормана. Тарамбук надроби оня тъпанен тътен, де ехтеше във вихъра на хармана. * Проклето да е заглавието, което ми харесваше! ЧЕРЕН ПЕТЪК Да те видя толкоз умълчан не се е случвало. Жените ти диван-чапраз отслужват и реват. На изпраната ти риза сянката е болно куче, затуй пасе сред Бедфордвю разплакана трева. По “Те’рас” ветровете (сърдити повече от всякога) се скитат, вързали за купчината тенекии злата слука, видна отдалеч; с настръхналите си опашки кристалните парчета смитат на душата ти строшена и на погледа застиналата глеч. Не ще и дума, че няма повече да бъдеш гръмогласно същия и все по-трудно ще те виждам на скарата неделна през дима; когато ти говоря или пък се заслушам в песента ти, смръщени домашните ще си шушукат, че без време ми е изумял ума.

Нагоре