ЛЕКО АРОГАНТНО   Любовта, за жалост, е инстинкт за родовото продължение, пробутан ни от модератор линк, да я тъкмим в стихотворения.   Да ни е топло на душиците, преди студа голям, навеки да ни разплете терлиците и на месища да олекнем.   Ти се обърни към мен, любима, на погледи да се посгреем, радостта ни няма да е мнима, от матрака, чак... до полилея.    

На балатума поне не се губят сантиметри! :-))))))))))))))
Чудовището

При ламите може да е инстинкт, обаче...
Уф, трудно за коментар!Ами, не съм съвсем съгласна!Освен, че е леко арогантно това, което прочетох.
Всъщност, при мен не е до полилея...до облаците е!
Айде сега, поналей...;-))))))

Ама се лизга! Нема си проблема, дорде от татуировката Му: "Амстердам" не е останало само: "Адам"!

Разни реалии - разни идеалии! Аз съм клаустрофилик в това дело инстинктивно. Облаците ми тежат на гърба, а полилеят е вързан и само се мандахерца...

То, ако се позадълбочиш ,си е така.
Пууу, язък за звездите , луните и розовите омайващи светлини!
С поздрав за стиха.Позасмихна ме.Не е леко арогантно.
По- скоро - мило.
Благодаря ти!

Милост за различните в електронната игра! Особено за позасмихнатите!
И аз ти благодаря!