СТРАШНО   Събудих се насън и беше страшно, че трябва тъй да продължа да съществувам, ако не се събудя от събуждането си насън.

Нямаме време, временни сме, навременен е страхът ти. Той е общочовешки.
Промени желая!

Хубаво е после да се събудиш и наяве. Но промежутъкът е много потискащ. Мда...

си помисли, че ти подарявам безплътната и прозрачна сънливост на топлите мусонни ветрове, 17 километра плаж с палми на някой пуст и неназован остров в Тихия океан, мекия шезлонг на разпадащ се крайбрежен камък, две шепи пясък от искрящото дъно под синята глъбилка – да, точно две шепи пясък, нито повече, нито по-малко – ние, хората, каквото и да правим в този свой скапан живот, не можем да гребнем повече от отредените ни Божем две шепи – и свидливо прецеденото ни свише временце е толкова – и колкото и да се силим, не можем да си го натъпчем в джобовете като пясък от натрошен пясъчен часовник – две шепи живот – е, какво пък, ако твоето пясъче е изтекло, подарявам ти своето пясъче – във Варна плажове с пясъци да искаш – Чудовището има плажове – дълги, изгърбени от вълните, жълти като гърбове на пробягващи есенни лисици… Подарявам ти време. Подарявам ти изтичащото време.
Чудовището

Есе, Чудовищно, от милиони златни песъчинки от плажовете на "Ах, Варна, хубава Варнааа..." И тук около океаните е останала някоя друга за четири шепи...В краен случай си спомни, че няма как да не заминем на Сао Томе и Принсипи! Доста се позабавихме!

защо се събудих...
Не остана пясък, някой го е вдигнал

Ами нали заради туй...

Направи ли си, a'propo, есенно-зимния си ремонт?