Къде потегля охлювът? Къде?
Нали след миг ще влезе във торбата?
Човек е свикнал всичко да яде.
Което спи. Лети.
Или се мята.

А той пълзи.
Към бавната си смърт.
Рогца протяга. Пръстите ми души.
Аз можех да не съм така добър –
и да го смачкам с калните ботуши.

Да се разминем, охлювче! Така,
че да ни бъде хубаво на хълма –
да бъде чиста моята ръка.
И къщичката твоя
да е пълна!

Чудовището