ЗАДЯВКА
Пуква пролетта, прободена от ежа-слънце. Тъй светът е цъфнал от свито черно зрънце и нощем китка от звезди е в тъмно мляко. Пуканко невръстна, моме ти, имаш ли си някого?   Мълчиш, глава навела, с клепки – тежки и озорени. Дигнеш ли ги – зейват две долапчета отворени, а вътре в тях – храна най-сладка и вино за опитване. Глад ме яде, пий ме жажда – съсипня до разнебитване.   Тръпки ме топят, като лед под летни мълнии. Божем ли въздъхнеш – съсците ти напълнени тръвни с мед - навръх с разсърдени пчели - ме жилват и подуват, гибелно, като че ли…   Пристъпиш ли – повъртат се небо и градинка около чупката на стана ти, над облата му динка. Ръцете ти едва помръдват край бедрата - тънки бели кремове, подухнати от вятър.   Речи ми нещо, стреснато сърненце диво, настъпило с копитце сърцето ми скокливо! Слънчеви лъчи са те оплели в люлка паякова. Мушице златна, моме ти, имаш ли си някого?                            

Не наигра ли се бре, Ламя? Ама що ли питам...
Стихотворението си го барнал с тънката тесла, кефи!

поп-фолк, мама! Нищо еднолично!

Ламя, това ако ни беше поп-фолка щяхме да сме нация от гении и атланто-лемурси гурута:-) Приказен портрет на момиче си изографисал!

си е виновато за себе си, ili4e! Аз само се навъртях около него.