АВТОБИОГРАФИЯ НА ЯЙЦЕТО   Възрастта не ми е враг, а сенчест полог, над него слънцето жужи да ме излюпи, но още съм яйцето непропукано и голо и още пълня женски длани с връх и дупе.   Такъв съм си, откакто съм запомнил, как мама ме издърпа под престилка, овално дирейки- белята си ли?, дом ли? - по черен път, по калдаръмена настилка.   Понякога Земята въртенето си спираше, шанс - да се повръткам сам окол жълтъка, но щом дервиш у мене не съзираше, пак ме емваше из календара хъка-мъка.   Въртяха ме на маса, умници да изпробват колко доварЕн съм, ставам ли за белене, недоволно ме мятаха обратно и със злоба, забравен в кипнала вода и в клетка телена.   Стисках меки зъби от белтък, намирах начин, да се измъкна от затвора посред черна нощ, върдалвах се далеч, заоблен, но юначен, под черупка хрупка с безпомощната мощ.   Слава на въпроса философски – Кой е пръв? Вторичноста си осъзнавам и не съм балък, да скитам вън от полог, издран до жълта кръв, докато се излюпя Татък, не станал запъртък.            

не ще станеш запъртък с такава изумителна автобиография, братец!
Това е най-доброто, което съм прочел през този месец, макар и той още да не е отминал, но пък му предстои...;)

Но и инкубирането Татък си е изпитание. Мерси, казвам аз, на такова прелюпване! Мерси и за харесванката! Краставите магарета и зад девет баира се надушват!