lamiata. blog. bg :: НОЩ В КЪЩАТА НА ЧЕРНИЯ ЧОВЕК

НОЩ В КЪЩАТА НА ЧЕРНИЯ ЧОВЕК Из пътя окъснявам. Черният човек ме приютява. Нощна лампа и завивка ми е усмивката на дъщеря му. Дъжд бял и на юмруци наедрял, пердаши и тараши утробието на комина и покрива от гола ламарина. Тъй божествено е любенето, тъй е непосредствено, като усилие да се пресегнеш за залък мили-мили* само. Гост се намерил, че премерил – да е орач, помазан в приоблачния здрач – велзевул и половина. С дъх шлифовам и с устни обетовам плаващите дюни на хълбока, корема и гърдите – стълбата до рамото. Псалмите, магесните, от Песента на песните изричам в храм кирпичен. Ще мина - знам - и ще отмина. Как не ми се ще нощта вехтозаветна да остане сетна до края на живота ми, а мутрата на утрото ми, камо ли, пак да ме присепне и да ме полепне жлъчна глъч и да ме взида в черупката на мида от хрупка бяла глина … * Бял качамак – хляба на бедните в Африка.

Нагоре