Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
06.12.2010 07:09 -
БЕЗКРЪВНО ОТМЪЩЕНИЕ
Автор: lamiata
Категория: Изкуство
Прочетен: 3003 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2010 07:18
Прочетен: 3003 Коментари: 5 Гласове:
18
Последна промяна: 06.12.2010 07:18
БЕЗКРЪВНО ОТМЪЩЕНИЕ
Беше тръгнал с пикапа си от крайбрежието на Индийския океан малко след полунощ и се набута в трафика на Джоузи(1) някъде към осем. Изнервяше го това фучене, както и запека по артериите на града. Разни пикли му показваха среден пръст от лимузините си, при най-малкото му колебание накъде да завие. Мъжете бяха по-въздържани, но и те присвяткваха. „Бързат за работа хората...” – самоуспокои се той, но нервите му го наведоха на доминантата в мислите му напоследък: „До месец-два трябва да хвръкнат пущините!...” – си рече и струйчица слюнка, изтървана при сладостното преглъщане, текна от ъгъла на устата му. Бузите му от тъмен восък се карамелизираха от възбуда и забравен тик на дясната му скула се обади.
Без предварителна резервация успя да си хване стая в обичайното си хотелско убежище в Роузбанк, удари си един блажен шампоан в прозрачната душова кабинка, въпреки че ваната, клечаща на малки криви крачета го мамеше с отблясъците на крановете си. Огледа критично побеляващия си пубис в огледалото, изсуши дългата си сребърна брада в мека хавлиена кърпа от чист памук, попи напъпилата пот по голото си теме и навлече нов кат дрехи – колосана бяла курта и куфей(2).
На бара във фоайето завари дебел африканер-чаепиец, намъкнат в примачкано сафари, който посмукваше пурета често и на малки дръпки, като сукалче. Седна през стол и поздрави него и бармана-калър.
- Добро да е утрото и на теб, ама май ни чака задушен ден – отвърна му енотът, пафкайки.
- То нам няма угода, - усмихна се новодошлият - какъвто и да е, все ще му намерим кусур - и приглади несъществуващите си мустаци. - Първата ми жена ми писна най-вече, заради неспирните си недоволства от климата – що вали сега? – ега ти, вятъра! – туй слънце сякаш не мърда... и т.н. Ще намери такова време на мук! Иди в Европа! Кеф ти в Швеция без слънчеви очила, кеф ти в Норвегия, дето е половин година ден, другата - нощ, та да мирясаш - я посъветвах. - И тя отиде, ама в България. Бяхме се учили да караме ски там и като се развеждахме ми каза, че времето вече навсякъде се било развалило. Не беше стока. Отърва ме Аллах от нея.
- Още едно оправдание, що не се женя, а прехвърлих четиридесетака – вметна барманът. Колко жени имаш?
- Три хартисаха. Първите две съм ги заточил в магазините си в Лесото и в Свазиленд. Не ми стига мъзгата вече да ги покривам по волята на Всевишния. Пък и те са доста дърти. Живея само с трийсетгодишната. Питомна хубостница. Фръцка се с нови клоки-та(3) всяка седмица и това й е всичката беля. Сякаш има някаква разлика, все една кройка са. Ама като седне с приятелки на замрежена веранда, се фукат с джинси, дрънкулки и гримове. Нека се радва хайванчето! – въздъхна.
- Аз търпя, търпя, пък й шибна на моята един с опакото... – отпусна се и бозайникът и огледа доволно пухкавата си китка.
- Чудя се как ли би ми се отразил един драфт? Пресъхна ми гърлото да въртя геврека тази нощ.
- Няма рано за хубавите неща – нахили се барманът – От Дърбан ли си?
- От Дърбан.
Абдул беше благ дребен индиец, с тен на антрацитни въглища. Наближаваше седемдесетте.
- Винаги прескачам там късно през есента. - уточни дебелакът, сякаш някой се интересуваше от навиците му. - Влагата вече се е разнесла, дишаш цици и задници с очи по плажовете, акулите са забили в дълбокото. Ти знаеш ли, че в Дърбан е най-големият научен институт в света за изследване на психиката на тези хищни парантии?
След малко и тримата, радостни като средношколци, се гледаха през ситната роса по халбите.
- Вие мюсюлманите много се отракахте, май?
- Не пречи на вярата – конкретизира Абдул – имам племенница, която нагъва и свинско. Не била от Саудитска Арабия, така че всеки да си гледал в неговата чиния.
- Американци установили, че в свинската сланина имало по-малко холестерол, отколкото в телешкото – възгордя се с ескалиращата си осведоменост напращелият. – Ти по какво тинтири-минтири насам?
- Снабдявам магазини за антики, предимно мебелни.
- О-о-о, не! Никакви такива и ритуални маски и каквото и да било, принадлежали другиму! Един сангома венда(4) ме наплаши, че могат да пренесат лоша участ. Някой умрял от червен вятър или синя пъпка, децата му разчистват вехториите, ти ги купуваш и хоп – болестта му цъфнала в политурата!...
- Маса на пъпки, супер ще да е, да ти стои все накриво чашата! А креслото да ти духа... и да те масажира с червен вятър - изхитри се барманчето.
- Абе, като ги минеш с отвара от джераниум(5), лошото бяга. Важното е да нямат дървояд.
- Чел съм, дето тези гадинки се делят на браншове – точилари, часовникари и какви бяха още? Я ме светни!
- Едните ти стържат в ушите нощем, другите цъкат с челюсти да ти подскажат, че възрастта ти напредва. Но са повече семейства – внезапно се оживи Абдул. – Особено мръсни са Сечковците, защото ти правят сечено завинаги. Могат да ти оглозгат и гредите и дограмата. Стават доста тлъсти. Спасение няма дори и с карате.
- И кои други бойни изкуства, бе, човече?
- „Карате” е силен препарат за третиране на добичетата, ама полза никаква. Най много да си изтровиш домочадието. Освен това бръмбарчетата имат и летежна фаза. Пипва ги сексуалният глад и хвъркат навсякъде да се пърцат. Сетне снасят яйца и личинките им се заселват в някой викториански шкаф, струващ едно топи(6) пари. Лекуват се само с огън. Не знам точно защо, но в Джобург(7) не се срещат често. Затова доста мои сънародници от бранша битуват тук. Доставям на двадесетина магазина стилна мебел от добри китайски заводи франко пристанището и проверени антики от пра- и прадядовско време.
Барманът се наклони над плота с престорена тайнственост и съобщи:
Страшно мезе са! Мой приятел ги въди в стара постройка, гони ги с някаква миризма от специално заложени дървениии ги дърпа с пинсети. Жълтата риба се нареждала на опашка в Крокодайл ривър, а на торния червей обръщала сърдито гръб.
- Нека ви кажа какво знам за червоядината от друга гледна точка. Астрофизиците наричат така въображаема тънка тръба от пространство-време, свързваща отдалечени райони на Вселената или паралелни Вселени-бебета, която би могла да предложи възможност за пътуване във времето. Оня ден го четох – пак се наду и разкикоти бурът(8).
- Както е тръгнало, Сечковците могат и на тая тръба да й видят сметката – коментира Абдул сардонистично. - Много са яки.
Тогава му бръмна мобилинят телефон. Вдигна го и останалите чуха фанфарен мъжки глас:
- Ес салям ю алейкум, Ча-ча!(9) Колко ти остана да бръмчиш?
- Ва алейкум сакаам, сине!(10) Пристигнах, освежих се и даже си разтягаме масали с едни хора в хотела. Ще обиколя аверите да събера поръчки и ме чакай за обед! Нося ти подарък. Ще ти се завие свят! И да го сложиш на витрината, ама няма да се лакомиш да го продаваш!
- Благодаря ти, Ча-ча, съсипа ме от глезотия!
- Тепърва ще те съсипя, юначе!
- Не с бави, че Фатма вече е до лакти в пилафа!
Абдул се раздели със събеседниците си без да се ръкува и тръгна по дела. Претупа ги набързо и още в 11:45 свирна на обкованата медна порта на кръщелника и кумеца си в квартал Линейжа, който държеше под дванайсетстайната си къща просторно хале, тъпкано с изискана стока за милиони.
Оня ахна от възхита, като отвориха задната врата на пикапа. Вътре се мъдреше масивен комод, комбиниран с писалищен секретер от времето на крал Джордж ІІІ, богато инкрустиран със седеф и пиринч. Младият знаеше от каталозите, че са оцелели само броени уникати.
- С жена ми Шърли го избрахме! И тя трепери сега дали ще ти се хареса, пък и на Фатма.
- Аллах да ви поживи! Сърцето ми спря, Ча-ча!
Прегърнаха се и похапнаха с пръсти от овнешкото оризато. Фатма надничаше зад пердето, за да принася напитки и слакиши.
Абдул не рачи да преспи, защото на другия ден трябваше да разтоварва контейнер на пристанището. Пак се прегърнаха и се разделиха сърдечно.
Пет минути след това той удари спирачки с треперещи нозе в локалния отбив на магистралата и се отпусна на седалката с невиждащ поглед. „Аллах акбар! Летете и се плодете, Сечковци!”
През влажния декември, връщайки се от пазар в дърбанския си дом, беше мярнал в склада косматия задник на кръщелника, изпращаш тласъци в междубедрието на Шърли, под запретнатото й портокалово пунджаби(11) върху едно бюро в стил Луи Кенз.
1.Умалително име на Йоханесбург.
2.Традиционна мюсюлманска мъжка дреха, наподобяваща рокля, и везана цилиндрична капа.
3.Вид мюсюлманска женска дреха.
4.Народен лечител, шаман от племето Венда в Южна Африка.
5.Здравец или мушкато.
6.Също като куфей.
7.Също като Джоузи.
8.Нарицателно за наследник на холандските преселници.
9.Ча-ча (куме, чичо).
10. Мюсюлмански поздрав – отговор.
11.Друг вид мюсюлманска женска дреха.
Разказа ми достави настроение.
Честит празник Никулден!
Наздраве!
цитирайЧестит празник Никулден!
Наздраве!
Който има млада жена да му смисля!
цитирайНе мога да се спра:))) ако не бяха твоите неологизми - все едно че четох О'Хенри, каращисан с екзотиката на Съмърсет Моъм. Пред кум се вода не гази, а той ще му...
Хубав Никулден, Ламята, кой знае какви риби там се пекат сега1
цитирайХубав Никулден, Ламята, кой знае какви риби там се пекат сега1
4.
анонимен -
Цветето
07.12.2010 13:58
07.12.2010 13:58
ама вкусни тез мебели :)))))))
да им е сладко на Сечковците :))))))
цитирайда им е сладко на Сечковците :))))))
Вече ще слушам предупрежденията на всеки сангома венда. обещавам!
С поздрав!
цитирайС поздрав!
