Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2010 22:42 - ВИТАЕНЕТО НА КОМАРИТЕ
Автор: lamiata Категория: Изкуство   
Прочетен: 1594 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 19.10.2010 06:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
/ЛЕКА ИЗНЕВЯРА НА ЖАНРА/     ВИТАЕНЕТО НА КОМАРИТЕ               Голям комар, крачун акромегаличен, се сили да витае под газибуто /сенник/.  Щом е кокилчест, значи е дърт. Нека си витае витаенето... Може би още днес ще засъхне на някоя сламка от навеса. Колко ли народ е засърбял? Не мога да пресметна средностатистически, защото не съм вям за продължителността на живота на москитосите. Не е маларичен. Онез са с привдигнати дирници, като кацнат. А тоя е с виснат.            На съседния стол се примъква черният градинар Декември, с картонче н’комази /дълбокомаслена мътеница/ между пръстите си. И той не е неприлично млад. На 79 е. Първият му брат е Май. Декември е осмият по котило. Родителите им, католици, още като се взели, били уверени, че ще имат много деца. Така и станало. Навървили деветима-мина на конвейра.            - Конджани, Макулю? /Как си шефе?/            - Чуруликам, а ти?            - Пречиствам се с н’комази. Хубав ден!            - Хубав. Глей тоз комар!            - Дърт, като мен, даже не бръмка. Изпитвам смесени чувства към тях...            - А ти бръмкаш, та пушек се вдига!...            - Бръмка косачката. Аз мълкотя. От дълго време се тъкна. - Декември понамести седалище върху стола от каят /желязна ароматна дървесина/. – Това дърво ще надживее и правнуците ни. Татко типоса градинските мебели, когато бях на височината на седалките. Сумати триони дадоха фира.             - Той от кво си отиде? – сръбнах от кафето.             - От малария... тогава още не бяха пресушили блатата. Затова не ги тача пущините, ама... същевременно изповядвам смесени чувства към тях.             - Възможно ли е този комар да е бил някога маларичен, а с времето да се е цивилизовал в някое комарово читалище? Те колко даянят?             - Еба ли ги, Макулю!... Един Господ знае... не ще да е тоя, затрил татко. Вероятно неговите ансистери /предци/.             - Те дали говорят с ансистерите си като вас? – го избъзиках.              - Не съм ги ебал, Мастър...              Следобедът се наслояваше с умерена  прохладна жега. В погледа на Декември заплува нещо. Вероятно дедите му се камареха да му шепнат истини. Той скръсти крака в кларковете, които му бях подарил за рожденния му ден и поглади с корените на ръката си кръглата маса. Комарът му се пречкаше и разгембваше кокили по огледалната й повърхност.                - Ти докога ще ме търпиш, Мас, виждаш, че вече съм доста недомоглив?                 - Пълен пич си, Папи! Мислех си, че като се очистя от бизнес- занимавките, ще се юрна из градината за здраве, ама де ще се меря с теб? Ти като бачкотиш, подлитваш над машината, а аз се клещя в лумбагото си. Отмалееш ли, навирваш скинки / китара направена от използвана тенекиена кутия от зехтин и телени струни/ и  ми пееш госпел. Да е, доде имаме дни!                  - Да, да... Ама новото ти шоколадено момиче отзарана запява, дрънкайки съдините! Не ще да си много склещен, Мас! – даже не се ухили помощникът ми.                  - Абе, като вземе човек сам да не си харесва к’опането, едва ли е за песен... А ти зачиташ ли още Сибониле?                  - Сибо ме отби отколе, че има дерт. Държа една капия наблизо... Прескачам да спаружа грудки, като ми напомнят за себе си. Нося туй-онуйцък. Деца храни, млада е, но ме тачи, пък и Сибо не ми намира махна. По зулу култура бива.                  - Важното е да има разбирателство. – измъдрях - Вашите жени умеят да угаждат – и пресни и втасали. Виж, моята, помниш, още като бях в сила и пара запраши с некъв маркшайдер към диамантените мини. Алчността дращеше сърцето й. Колкото и кафяви моми да съм сменил, подир нея, все ме гледаха в очите, само една ме обра. Просто да й е!                   - Ами, като има кльопачка, ще те гледат дето трябва, Мас! Я ги остави на гол качамак и им гледай сеира!...                   - Около си гладно и ненакипрено не търпя, Папи! Знаш ме...                   - Баща ти също беше харен момък, Мас. Нъл наедно ергенувахме. Колко гърли от моя порода изтръшкахме, само ние си знаем. Бог да я прости майка ти, озапти го с красота и изворна душица! Като пуканка беше на младини. То - бял, черен, шарен човек - разлика няма. Ако не е дал змия да го ухапе... Зависи от кво си издялкян – един от каят, друг от салкъм, трети от гувно на хипопотам... Апартейд-мапъртейд, глупости на търкалета... Дядо ти ме и изучи до прогимназия. И до днес му целувам небесните нозе. Татко ти стана лесоинженер, аз - градинар – колеги... Ни той – надут Макулю, ни аз презрян кафър. Тъй си я карахме...Само, че се спомина г’оркият на твоята възраст, а аз останах под слънцето и витаещите комари – грях да наплащам...                     - Ти и грехове?!... Я се скрий, Папи?!                     - Осакатих един млюнго /бял човек/. Резнах му мантракулките.  Хванах го да отпушва моя изгора. Щяхме да се вземаме... Събирах крюгери /бивша стойностна парична единица в Южна Африка/ за седем крави - да я поискам от нейните. Само се мляскахме три години... според религията.  Оня не се оплака в участъка. Изгуби се за година. Подир време ме причака в гората със сигеля /инструмент, подобен на мачете/ и там си остана... Беше фраш от комари. Един рояк се мушна под мишницата му, като замахна. Изцвърках го млюнгото. Бях с татко ти. Щеше да посече и него - да не оставя очевидец. Макулю пое вината, сиреч негова самоотбрана. Аз свидетелствах в съда. Млюнгото не бе приветен на всякаквите разнокожи хорица и те си отдъхнаха. Тоя комар е бил там. Ансистерите ми казват, че е дошъл да ми вземе нгизио /душата/.  Не го закачай! Нека си довърши работата, че и той вече зорлям се тътрузи из въздуха...                      Сибониле се окашля на прага на бараката, в знак, че е забъркала нещо за икиндия. Декември отърка с ръкав търкулнатия едносълзов плач от сипаничавата си скула и се запъти. А мен ме преряза лумбагото.                       Погребахме го в окосената трева до колегата му. Забих китарата, лишена от пръстите му, в червената африканска земна гръд, да прозвънва на вятъра и да акомпанира на витаещите песни на комарите.                        



Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. deleted-4udovi6teto - Изпипано!
16.10.2010 22:53
Във всяка една от трите ти Ламски глави дреме по един Чехов.
Чю
цитирай
2. mariposatracionera - Език - наслада, като топена хапка!
17.10.2010 00:00
Аз и около слон не мога да завъртя два реда в проза, поради туй не изневерявам на жанра, а ти - увъртя такъв интересен сюжет около комара ,че и душата му на градинаря накрая - пак от комара взета.Ама аз вярвам на тези техни вярвания де.
С поздрав!
цитирай
3. анонимен - жанрова изневяра ?!
17.10.2010 16:22
Нищо подобно ! Същият софтуер - ХР , по Ламски втрисащ :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lamiata
Категория: Поезия
Прочетен: 765021
Постинги: 384
Коментари: 2170
Гласове: 4120
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031