ЛЕДЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Любовта ми е кучка, тя не ражда деца,
тя се крие из храстите и скимти в черни входове,
ровове, изби –
и живее така под хиляда луни и слънца –
озверяла за ласка, тя ръката ми плаха ще близне,
посестрима с дъжда, зъзне тя в прегорели треви,
на черджето ми спи,
накъдето да тръгнем, вратите пред нас са затворени,
е, какво, кучко моя, не падай, върви –
моят вой ще разкърти пред теб вледенени души
и ще срине за обич просторите.

Чю

:)) мамка и ...

;)

Всяка любов е такава!
http://www.youtube.com/watch?v=z-D1W0NNhhg&feature=related

ПО КУЧЕШКИ ПРИКАЗНО

Петнисто спя, забегнала и проснала се, сред просеката кучка,
надскочил се е днес и сринал се е вече полупокорният ми нрав;
додея ми да глозгам, да громоля, в самообеснически бяс да суча
синджирените брънки, мязащи на двадесет и втори параграф.

И уж съм просто сука, изоглавила се от стопанин най-накрая
и миром каталясала лежа под пръстите на сянка иглолистна,
а като душа човешка вдишвам прожилките на боровата смирна
и псуя облак, който като камък по пътя ти към мен те е затиснал.

Честита и блажена ще те дочакам край къщичката на кокоши крак,
добрата баба Яга завинаги в най-светлата тюрма да ни оключи,
с чорба от корени на биле да ни гои до сетния Хензело-Гретен зрак,
ненамерени от хора, магесани и благоговейни нейни горски кучета.

но няма кучка, захвърлила децата си. Какво ни е виновна любовта?
все пак "скимтежът й алтово овехтя" и това си е красиво :)

!!! Зад разгневеното слово прозира болка.
Много силна болка в много силен стих!

Дано те чуе. ))
Като в песента на Тангра "да си вземеме сбогом с онази Любов, без която никак не можем"

"И все по далече, и все по назад,
стъпки остават, остават зад мене.
И от просяк по-беден, и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.

Да си вземем сбогом, със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен"

Не обиждай истинските кучки, приятелю!!

Домъчняващо. Разтърсващо откровение.
Благодаря ти!