Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Постинг
31.10.2010 01:15 -
СТАНИОЛЧЕ
Автор: lamiata
Категория: Поезия
Прочетен: 1553 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2010 15:52
Прочетен: 1553 Коментари: 4 Гласове:
13
Последна промяна: 01.11.2010 15:52
СТАНИОЛЧЕ
С годинките съм се научил да пробирам думите по крехкост,
бисквитките им да похрупвам като дракон стар;
да ми е сладко на устицата и на душицата ми да е рехаво,
дорде ми лиже слабините мирозданният пожар.
Стенание и смях, на заврънкулки, върху станиолче от цигари –
това е пощата ми всичка до тебе, следващи човече.
Вдигнеш ли сребристото боклуче, отвяно на площад или на гара -
да кажеш “Ах!” и “Ха!” и сам към станиолче да понечиш.
С годинките ще се приучиш ефектно да се веселиш и страдаш,
с ножче - твое или чуждо в гърдите, респективно - във гърба;
в завръзката на филма или в развръзката му филмово да падаш,
на кукуряк да се маскираш, да се превиваш, като плачeща върба.
Да преживяме в утробата си майчина пръстта от гроба -
от мен не иде, да си сладим със сол живота, с мед да го солим;
като манна поднебесна се стеле тази непонятна дрога,
възроптай, опитай, колко му е да се пристрастиш и ти, нали?
С годинките ще се научиш, езика си изваден щом прехапеш,
с крак да го подритнеш, в длан да го премяташ, докато е горещ,
но неусетно ще ти дойде време до мене да се придолапиш
и “Ах!” и “Ха!”, едва приучен, да спреш да казваш, щеш – не щеш.
Но нека станиолчетата, които ще ни украсят сандъците
да блестят с релеф от заврънкулки – на стона и веселието знаците.
Дай по бисквитка да си хрупнем пред отвора на ястъците
пък пръстта - мливото първо - нека да си трополи върху капаците.
позагубихте се :)
Валя
цитирайВаля
Превити като плачеща върба сме вси, що сме тук, маскирани като във вечен Хелоуин...С крехки думи към себе си и другите, следващите, да надникваме оттатък маските!:)
цитирайСтъпвам по остатъците от стар ,много стар порцеланов свой сервиз ,боса -всичките ми сетива да са онлайн ,погледът ми фокусира - друга своя реликва – долап от предци ,в който са спастрените в земетръсите на времето чинийки ,чайник-дар от Саксонски роднини – отдавна загубени ,но останал корен .
Само този мизансцен ,само – друго не ми е нужно за Преживяването : да чета драконовските послания,хрупайки бисквита и чакайки своя ред пред отвора на ястъците
Медитация : -))) със " Станиолче", мерси ,Ламя !
И поздрав , " дракон стар"!
Каква първа строфа, о, боже! като обобщение ми е!Симпатично и баш така!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
