lamiata. blog. bg :: ЖИВОТЪТ

ЖИВОТЪТ - КУЧЕ Не са в ръцете ми на вятъра дизгините и сам не съм се взел в ръцете си до днес, затуй проточил морда през годините - подмятан бях и ритан, като селски пес. Сега копчея вехт елек и пардесю провиснало и под каскета премаляла, зен-жабата ми квака; от пълноводни чувства обувките прогизнали, в посоки слутани размахвам да ми джвакат. На сиджимка водя полуживото си рижо куче, което е самия мой живот, от ветрове настръхнал, на зАвета го изоглавям, но от свобода отучено, то все не ще завинаги от мене да си тръгне.

Нагоре

Тагове: куче,

Гласувай:

Подобни постинги

Ах, тази жега ;)

КАФЕНЦЕ ЗА СЪБУЖДАНЕ

Следващ постинг

Предишен постинг

ЦИГАНЬОРЩИНА

КОНСТАТИВНО

Коментари

1. deleted-4udovi6teto - Дано Бог те пази!
01.09.2010 17:46

С мъдра болка, но пък красиво речено!

цитирай

2. valer1961 - сложноговоренето...
01.09.2010 19:19

сложноговоренето се нуждае от простослушане,ама май ние и това го не можем по простоживеене...

цитирай

3. ili4e - но от свобода отучено, то все не ще завинаги от мене да си тръгне.
02.09.2010 16:16

бре каква поанта?
тогава сигурно безсмъртието си е живо робство

цитирай

4. bizcocho - !!!!!!!!!! Без коментар! Порази ...
03.09.2010 23:19

!!!!!!!!!!
Без коментар! Порази ме творбата!
Когато влизам в това нет пространство/ почти не влизам вече в двата сайта, в които фигурира ника ми/, ще те чета!

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: lamiata
Категория: Поезия
Прочетен: 774797
Постинги: 384
Коментари: 2170

Гласове: 4120

Блог вълни

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30