Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
26.08.2010 06:12 -
ПЛЯЧКА
ПЛЯЧКА
На летата ризите износил, на зимите – палтата,
с проле’тесния шал наметнат и заесенял,
зяпаш как на ланшните любови молците хвърковати
догризват тъканта на парцаливия ти хал.
Мязаш на Иисус от жълта христоматия,
но годинките далеч не са христови.
Смях насилен окънтява самотата ти –
храм, зидан безпрозоречно и без основи.
Тъй скромни просяци са някогашните любови -
петимни за канче младо вино, за порязаница мека,
а ти заинатен се стискаш, и макар да нямаш нови –
без милостиня, старче, ги мориш полека-лека.
Да, те донякъде са смешновати старите любови,
ала без тях от тебе в миналото няма крак,
А къснота ли е да близнеш пак от сладката отрова,
най-жизненосното умиране да преживееш пак?
Ако ли е, притулвай се у нищната сегашност,
даже живей, щом ти се струва, че живееш,
заможен, колкото самоограбил се апаш, но
от такава плячка да ревеш ли, да се смееш ли?
да близнеш пак от сладката отрова, /най-жизненосното умиране да преживееш пак?
Манна небесна е!
цитирайМанна небесна е!
Толкова е светло, че затварям очи, за да го понеса.
Благодаря за удоволствието, Поезия си!
цитирайБлагодаря за удоволствието, Поезия си!
Прекрасен стих....И...истински!
цитирайpetgen-чо!
цитирайне ме прай на халоген, бе! Просто си търся с фенерчето, без да го вадя от джеба, Нещото наблизо, хе-хе!
цитирайabanos!
цитирайНищо умно не мога да кажа - стига ми това, което си изрекъл. Поздрав!
цитирай
