ГОСПОД В ПЛЕВНИКА

То беше плевник, като Covent Garden
и Господ с шапка от прочетен вестник
се тюхкаше из него,
защото комунизмът бе изял сеното.
На шумкар се бе обърнал скотът
и нощем слизаше по къра,
за да ги дъвче някакви,
защото комунизмът запретяваше
личния добитък.
Аз водех комсомолки в плевника,
с издраскани прасци от летните бригади,
кълнях се в комунизма и ги пипвах
в капан от див мерак и сантименти.
В миглите им сламки се заплитаха
и отежняваха като траверси съвестта им,
защото комунизмът отричаше свободната любов.
Сега е вечер, аз съм стар и плача.
Не за сеното.
Не за добитъка.
Не за свободната любов.
А просто ей така, 
разтърсен от посткомунистическо ридание.
А Господ с шапка на Chicago Bulls
надзърта от порутения плевник,
доволен, щото някой му е метнал мимоходом
недоизяден бъргър от McDonald"s.