Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
16.10.2010 22:42 -
ВИТАЕНЕТО НА КОМАРИТЕ
Автор: lamiata
Категория: Изкуство
Прочетен: 1595 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2010 06:57
Прочетен: 1595 Коментари: 3 Гласове:
9
Последна промяна: 19.10.2010 06:57
/ЛЕКА ИЗНЕВЯРА НА ЖАНРА/
ВИТАЕНЕТО НА КОМАРИТЕ
Голям комар, крачун акромегаличен, се сили да витае под газибуто /сенник/. Щом е кокилчест, значи е дърт. Нека си витае витаенето... Може би още днес ще засъхне на някоя сламка от навеса. Колко ли народ е засърбял? Не мога да пресметна средностатистически, защото не съм вям за продължителността на живота на москитосите. Не е маларичен. Онез са с привдигнати дирници, като кацнат. А тоя е с виснат.
На съседния стол се примъква черният градинар Декември, с картонче н’комази /дълбокомаслена мътеница/ между пръстите си. И той не е неприлично млад. На 79 е. Първият му брат е Май. Декември е осмият по котило. Родителите им, католици, още като се взели, били уверени, че ще имат много деца. Така и станало. Навървили деветима-мина на конвейра.
- Конджани, Макулю? /Как си шефе?/
- Чуруликам, а ти?
- Пречиствам се с н’комази. Хубав ден!
- Хубав. Глей тоз комар!
- Дърт, като мен, даже не бръмка. Изпитвам смесени чувства към тях...
- А ти бръмкаш, та пушек се вдига!...
- Бръмка косачката. Аз мълкотя. От дълго време се тъкна. - Декември понамести седалище върху стола от каят /желязна ароматна дървесина/. – Това дърво ще надживее и правнуците ни. Татко типоса градинските мебели, когато бях на височината на седалките. Сумати триони дадоха фира.
- Той от кво си отиде? – сръбнах от кафето.
- От малария... тогава още не бяха пресушили блатата. Затова не ги тача пущините, ама... същевременно изповядвам смесени чувства към тях.
- Възможно ли е този комар да е бил някога маларичен, а с времето да се е цивилизовал в някое комарово читалище? Те колко даянят?
- Еба ли ги, Макулю!... Един Господ знае... не ще да е тоя, затрил татко. Вероятно неговите ансистери /предци/.
- Те дали говорят с ансистерите си като вас? – го избъзиках.
- Не съм ги ебал, Мастър...
Следобедът се наслояваше с умерена прохладна жега. В погледа на Декември заплува нещо. Вероятно дедите му се камареха да му шепнат истини. Той скръсти крака в кларковете, които му бях подарил за рожденния му ден и поглади с корените на ръката си кръглата маса. Комарът му се пречкаше и разгембваше кокили по огледалната й повърхност.
- Ти докога ще ме търпиш, Мас, виждаш, че вече съм доста недомоглив?
- Пълен пич си, Папи! Мислех си, че като се очистя от бизнес- занимавките, ще се юрна из градината за здраве, ама де ще се меря с теб? Ти като бачкотиш, подлитваш над машината, а аз се клещя в лумбагото си. Отмалееш ли, навирваш скинки / китара направена от използвана тенекиена кутия от зехтин и телени струни/ и ми пееш госпел. Да е, доде имаме дни!
- Да, да... Ама новото ти шоколадено момиче отзарана запява, дрънкайки съдините! Не ще да си много склещен, Мас! – даже не се ухили помощникът ми.
- Абе, като вземе човек сам да не си харесва к’опането, едва ли е за песен... А ти зачиташ ли още Сибониле?
- Сибо ме отби отколе, че има дерт. Държа една капия наблизо... Прескачам да спаружа грудки, като ми напомнят за себе си. Нося туй-онуйцък. Деца храни, млада е, но ме тачи, пък и Сибо не ми намира махна. По зулу култура бива.
- Важното е да има разбирателство. – измъдрях - Вашите жени умеят да угаждат – и пресни и втасали. Виж, моята, помниш, още като бях в сила и пара запраши с некъв маркшайдер към диамантените мини. Алчността дращеше сърцето й. Колкото и кафяви моми да съм сменил, подир нея, все ме гледаха в очите, само една ме обра. Просто да й е!
- Ами, като има кльопачка, ще те гледат дето трябва, Мас! Я ги остави на гол качамак и им гледай сеира!...
- Около си гладно и ненакипрено не търпя, Папи! Знаш ме...
- Баща ти също беше харен момък, Мас. Нъл наедно ергенувахме. Колко гърли от моя порода изтръшкахме, само ние си знаем. Бог да я прости майка ти, озапти го с красота и изворна душица! Като пуканка беше на младини. То - бял, черен, шарен човек - разлика няма. Ако не е дал змия да го ухапе... Зависи от кво си издялкян – един от каят, друг от салкъм, трети от гувно на хипопотам... Апартейд-мапъртейд, глупости на търкалета... Дядо ти ме и изучи до прогимназия. И до днес му целувам небесните нозе. Татко ти стана лесоинженер, аз - градинар – колеги... Ни той – надут Макулю, ни аз презрян кафър. Тъй си я карахме...Само, че се спомина г’оркият на твоята възраст, а аз останах под слънцето и витаещите комари – грях да наплащам...
- Ти и грехове?!... Я се скрий, Папи?!
- Осакатих един млюнго /бял човек/. Резнах му мантракулките. Хванах го да отпушва моя изгора. Щяхме да се вземаме... Събирах крюгери /бивша стойностна парична единица в Южна Африка/ за седем крави - да я поискам от нейните. Само се мляскахме три години... според религията. Оня не се оплака в участъка. Изгуби се за година. Подир време ме причака в гората със сигеля /инструмент, подобен на мачете/ и там си остана... Беше фраш от комари. Един рояк се мушна под мишницата му, като замахна. Изцвърках го млюнгото. Бях с татко ти. Щеше да посече и него - да не оставя очевидец. Макулю пое вината, сиреч негова самоотбрана. Аз свидетелствах в съда. Млюнгото не бе приветен на всякаквите разнокожи хорица и те си отдъхнаха.
Тоя комар е бил там. Ансистерите ми казват, че е дошъл да ми вземе нгизио /душата/. Не го закачай! Нека си довърши работата, че и той вече зорлям се тътрузи из въздуха...
Сибониле се окашля на прага на бараката, в знак, че е забъркала нещо за икиндия. Декември отърка с ръкав търкулнатия едносълзов плач от сипаничавата си скула и се запъти. А мен ме преряза лумбагото.
Погребахме го в окосената трева до колегата му. Забих китарата, лишена от пръстите му, в червената африканска земна гръд, да прозвънва на вятъра и да акомпанира на витаещите песни на комарите.
Във всяка една от трите ти Ламски глави дреме по един Чехов.
Чю
цитирайЧю
Аз и около слон не мога да завъртя два реда в проза, поради туй не изневерявам на жанра, а ти - увъртя такъв интересен сюжет около комара ,че и душата му на градинаря накрая - пак от комара взета.Ама аз вярвам на тези техни вярвания де.
С поздрав!
цитирайС поздрав!
3.
анонимен -
жанрова изневяра ?!
17.10.2010 16:22
17.10.2010 16:22
Нищо подобно ! Същият софтуер - ХР , по Ламски втрисащ :-)
цитирай