Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2011 15:38 - КОГАТО БЯХ ШУМКАРЧЕ
Автор: lamiata Категория: Други   
Прочетен: 2583 Коментари: 6 Гласове:
14

Последна промяна: 07.01.2011 05:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КОГАТО БЯХ ШУМКАРЧЕ
       Отрочето се роди с кесарево сечение.         - Кесаревото – кесарю, месаревото – месарю! – отсече бащата, махленския месар.         - Божието – Богу! – богобоязливо добави майката – махленската хлебопродавачка и отряза бухналите си коси,  за да набухнат самуните на гърдите й и да се подкваси с мая кърмата й.       Момчурлякът подрасти на бой и на пипе в съкратени срокове. Още невръстна глава, взе да пасе магарето, без да слиза от гърба му, защото сричаше „Конникът без глава”. Заемаше книги от народното читалище. Нощем прелистваше на фенерче под юргана „Апостолът на свободата” и „Сказания за народни партизани” и мечтаеше да се бори за свобода като тях. Ама времената бяха тихи, а с тях и народонаселението. Само раздавачът разлайваше кучетата,  щото се дереше от дън гръцмул. Един ден, докато пишлегарчето играеше на ашици, пред портичката, байчото тържествено затъкна в пазвата му известително картонче, дамгосано с кръгъл отровно червен печат. Като го изчете, малкият прибеля.       Натика в торбичка комат хляб, парче пастърма, манерка с вода и ножче-чиренче. Остави на стълбите известието, отдра бяло поле от вестник „Народно знаме” и написа с наплюнчен червен химически молив: „Сбогом, мамо и тате! Простете ми, че ставам народен партизанин, но не искам да бъда обесен!” Метна се зад ушите на пърлето и се затръска към близката кория. Там седна зад дебел дънер и потъна в дълбок размисъл каква смърт е по-героична и за предпочитане – да те обесят като Васил Левски, да те застрелят като Митко Палаузов или да ти отрежат главата, но да продължаваш да яздиш като Конника без глава.      Хорицата се върнаха надвечер и се захлупиха върху картончето: „...поради  забавянето на книгите, ще бъдете подведен по член ... и осъден ... за обсебване  ...на народно имущество.”     -   Маминта им библеотекарска! – изрева бащата.     -   Сохрани Боже! – промълви майката. Намериха шумкарчето заспало. Магарето го улови и доведе от къра пъдарят и ухилен от голямата ракия, отнесе самун бял хляб  и къс червено месо без кокал.



Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. petgen - Хитри препратки по клАсика и под...
06.01.2011 16:05
Хитри препратки по клАсика и подвъпросна класика, но си забравил да вметнеш и това, че момчурлячето израсло голяяямо ламище , но с душа на човек и дори попълнило националните библиотеки с кандидат-класика под заглавие "Перо от човек":)))
цитирай
2. ili4e - милото детенце! видях го:-) бла...
06.01.2011 16:37
милото детенце! видях го:-) благодаря за историята, Ламя!
цитирай
3. chergligan - Такива шумкарчета бяхме, прият...
06.01.2011 18:34
Такива шумкарчета бяхме, приятелю.
И слава богу, че бяхме такива!
Новогодишен поздрав!
цитирай
4. deleted-4udovi6teto - Красив текст!
06.01.2011 19:31
А ти си Разказвачът на момчешки кефове и болчици!
Чю
цитирай
5. анонимен - Tzveteto
07.01.2011 19:18
V krasivi svetove jiveesh, Lamya :)))
цитирай
6. mariposatracionera - Малко в кръга на шегата ,но все пак
09.01.2011 15:08
ето така се калява стоманата.
Нали?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lamiata
Категория: Поезия
Прочетен: 774788
Постинги: 384
Коментари: 2170
Гласове: 4120
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930